Апостол ТОМА, дълбокомисленият ╫ Светител Лука Войно-Ясенецки
(„ The Incredulity of Saint Thoma “ by the Italian Baroque master Caravaggio, c. 1601-1602)
╫ Апостол Тома
Всички свети апостоли напълно не незабавно, а с огромен труд повярвали в това, че техният Учител, Господ Иисус Христос, възкръснал от мъртвите. Най-късно от всички повярвал в това св. ап. Тома. До такава степен му било мъчно да вмести в съзнанието си изумителния факт на Възкресението на Господа Иисуса, че изрично декларирал, че няма да повярва, до момента в който не вложи пръст в раните от гвоздеите, до момента в който не вложи ръката си в раната на гърдите Му. И Господ Иисус Христос пристигнал при учениците Си и им преподал мир. А на Тома споделил: „ Ела тук, дай пръста си и виж ръцете Ми, дай си ръката и я вложи в ребрата Ми, и не бъди безверен, а набожен. ” Апостол Тома вложил пръстите си със боязън и боязън в раните Христови и възкликнал: „ Господ мой и Бог мой! ”
А Господ му отвърнал: „ Ти повярва, тъй като ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали. ”
Как мислите, можем ли да считаме тези думи на Христа като упрек към Свети Тома? Осъдил ли Господ неговото обезверение? Не, напълно не. Не го осъдил ни минимум, Той познавал сърцето на Тома, знаел, че му е мъчно да повярва и по тази причина му разрешил да се допре до раните Му.
Защо Св. Тома повярвал толкоз мъчно – доста по-късно от останалите възпитаници? За да разберем това, би трябвало да се замислим по какъв начин въобще хората се отнасят към всеки слух, към всичко ново и ненадейно. Има доста лековерни хора, има доста такива, които без да разсъждават, без рецензия възприемат всеки слух и елементарно имат вяра на всичко. Има и такива, които имат вяра, само че с огромни старания. Това са всички дълбокомислени и съществени хора – те постоянно изследват, обмислят и одобряват за истина единствено това, което издържи тяхната рецензия. Има и такива хора, които не желаят да имат вяра на това, което не им е по сърце. Така, злите не желаят да имат вяра в нищо положително. Изобщо, хората драговолно имат вяра на това, което подхожда на техните стремежи, на техните лични мисли и настроения, и настойчиво не одобряват това, което опонира на тези техни душевни свойства. Множество, голямо голям брой хора не повярвали в Христа и Неговото Възкресение, то им пречело да живеят съгласно техния разум, съгласно тяхното себелюбие. И по тази причина те отхвърлили вярата в Христа, отхвърлили цялото Свето Евангелие. А има и просто скептици, които се съмняват във всичко.
Към кои от тези три вида мъчно вярващи, принадлежал Св. Тома? Той принадлежал към цифрата на дълбокомислените, нелековерните, тези, които желаят във всичко да се удостоверят цялостно и тъкмо. Нима това е негативно качество на мозъка и душата? Съвсем не. Това е позитивно качество на душата, и никой не смее да упреква св. Тома в нищо.
Кои са тези, които не са видели, а са повярвали?
Това са всички тези безчислени милиони хора, християни, които са живели и до ден сегашен живеят посредством силата на Възкресението Христово. Те повярвали от все сърце в Господа Иисуса, не виждайки Го, точно тях облажава Господ.
И какво, ще кажем ли, че ни е по-трудно да повярваме, в сравнение с светите апостоли? Ще се учудваме ли на това, че с такива старания повярвали най-близките възпитаници в Христовото Възкресение, тези, които постоянно били с Господ, които Го обичали от цялото си сърце, които Го слушали и гледали, докосвали се до Него? Защо им било мъчно да повярват?
В Евангелието на доста места се споделя, че още дълго преди Своите премеждия и Кръстната Си гибел, Господ Иисус Христос приказвал на учениците Си, че ще бъде предаден в ръцете на грешници и ще Го наказват, и ще Го оплюят, и ща Го разпънат на кръст. Той приказвал това напълно ясно, а учениците, както се загатва в Евангелието, не разбирали тези Негови думи.
Защо не ги разбирали? Нима им било елементарно на учениците, които макар че доста пъти виждали по какъв начин Господ Иисус Христос възкресявал мъртви, да повярват, че труп, имобилен, безжизнен, в който няма нито мисли, нито усеща, може да възкреси самичък себе си?
А ние – в какво състояние се намираме? Трудно ли ни е или елементарно да повярваме в Господ, като не сме Го видели? По-лесно ни е от апостолите, доста по-лесно, тъй като с Възкресението на Господ Иисус Христос проповедта на Светото Евангелие бързо покорила целия свят, угасила злия огън на езичеството и просветила езическия мрак. И светлина възсияла над света.
В античните времена и в по-близките времена на средновековието голямо голям брой народ повярвало в Христа. Евангелските заповеди и Иисусовата проповед живели в сърцата на хората и ръководели живота им. Христовата светлина просвещавала целия свят, и всички нации били проникнати от надълбоко благочестие в тези времена. Велико и енергично било благочестието и в нашия съветски народ. Винаги и във всичко, при всяка работа, и в държавната, и в публичната, и в персоналната – хората се ръководели от духа на християнството. При всяко свое дело и начинание хората призовавали Христовото благословение….
Кои имат вяра през днешния ден? Само лековерните ли? Не, не лековерните.
Вярват тези, в чиито сърца гори и свети обич към всичко свято, към всичко възвишено, обич към Господ Иисус Христос – такава мощна обич, че никакви лъжефилософски и лъженаучни доводи не могат да угасят тази обич в тях.
А тези, които избират да живеят съгласно светския дух, – от дълго време са се отрекли от Христа, и смятат за легенда Възкресението Му от мъртвите.
Е, ние ще униваме ли, ще се смущаваме ли, ще вървим ли дружно с тълпите безбожници? Защото нали знаете, че хората прекомерно елементарно потеглят с тълпата, елементарно възприемат това, в което има вяра и учи болшинството.
Но всички надълбоко разбиращи Светото Евангелие, всички хора, чиито сърца са огряни от Божията берекет, очистени от дълги молебствия и пост, – всички те до края на света ще запазят своята свята религия. И Господ е споделил, че до момента в който свят светува, портите адови няма да надделеят на Неговата Света Църква.
Нека да ни укрепи това, което слушаме от устата на Господ Иисус Христос: „ Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши, вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте. ”
Да не се смущават сърцата ви от антирелигиозната агитация и това, че болшинството от народа е не запомнило Христа.
Вие вървете след Христа, вярвайте в Бога, в никакъв случай не допускайте разстройства в сърцата си. И тогава Сам Господ Иисус Христос ще се всели във вас със Своя Отец и ще Си направи обител.
13 май 1945 година
Източник (със съкращения и превод от руски):
Картина: „ The Incredulity of Saint Thoma “ by the Italian Baroque master Caravaggio, c. 1601-1602; chinaoilpaintinggallery
